Informacja

Drogi użytkowniku, aplikacja do prawidłowego działania wymaga obsługi JavaScript. Proszę włącz obsługę JavaScript w Twojej przeglądarce.

English (EN)·Polski (PL)·Yкраїнський (UK)
Przejdź do strony domowej biblioteki Centralna Biblioteka Wojskowa Link otwiera się w nowym oknie Logo biblioteki Prolib Integro - strona głównaCentralna Biblioteka Wojskowa

Wyszukujesz frazę "български език" wg kryterium: Temat

  Lista filtrów
Wyrównaj
    Wyświetlanie 1-5 z 5
    Tytuł:
    Акавизмът (промяната на неакцентувано о > а) в българските диалекти и в диалектния континуум на южните славянски езици
    Acavismus (the change of unaccented o > a) in the Bulgarian dialects and in the dialectal continuum of the Southern Slavic languages
    Autorzy:
    Антонова-Василева, Лучия
    Powiązania:
    https://bibliotekanauki.pl/articles/498395.pdf
    Data publikacji:
    2019
    Wydawca:
    Poznańskie Towarzystwo Przyjaciół Nauk
    Tematy:
    български език
    диалектология
    фонетика
    акавизъм
    редукция
    Opis:
    The article examines the change of the unaccented vowel о > a in Bulgarian dialects of the Rhodope region. Attention is drawn to the changes of the unaccented vowel e, which in Eastern Slavic languages are regarded parallel to acaivismus. The article offers an analysis of cases of acaivismus in north-western Bulgarian dialects and in the dialects of Prizren in the Republic of Kosovo.
    Статията разглежда проявите на преход на неударената гласна о > а в българските диалекти от района на Родопите. Обръща се внимание на промените, на които се подлага неударената гласна е, които в източните славянски езици се разглеждат като успоредни с акавизма. Анализират се случаите на акавизъм в северозападните български говори и в диалектите от района на Призренско в Република Косово.
    Źródło:
    Gwary Dziś; 2019, 11
    1898-9276
    Pojawia się w:
    Gwary Dziś
    Dostawca treści:
    Biblioteka Nauki
    Artykuł
    Tytuł:
    Заемките от албански език в съвременните славянски диалекти в Албания
    Loanwords from the Albanian language in modern Slavic dialects in Albania
    Autorzy:
    Антонова-Василева, Лучия
    Powiązania:
    https://bibliotekanauki.pl/articles/498460.pdf
    Data publikacji:
    2017
    Wydawca:
    Poznańskie Towarzystwo Przyjaciół Nauk
    Tematy:
    български език
    албански език
    диалекти
    заемки
    Bulgarian language
    Albanian language
    dialects
    loanwords
    Opis:
    Съвременните български говори в Албания са един от случаите, в които диалектът се явява единствена форма за речева изява на българските общности. В диалектната реч може да се проследи както заемането на елементи от албански, така и влиянието от страна на съседните контактни славянски езици. Проучването на процеса на заемане и адаптация към регионалната езикова система може да допринесе за обяснението на хода на езиковите контакти с оглед на специфичните езикови средства за реализация на адаптацията.
    Modern Bulgarian dialects in Albania are one of those instances where a dialect is the only form of the part of the neighbouring Slavic languages can be traced in the dialectal speech. A study of the process of borrowing and adaptation to the regional language system can contribute to an explanation of the development of linguistic contacts in view of the specific linguistic means behind the adaptation.
    Źródło:
    Gwary Dziś; 2017, 9; 9-36
    1898-9276
    Pojawia się w:
    Gwary Dziś
    Dostawca treści:
    Biblioteka Nauki
    Artykuł
    Tytuł:
    Диалектни успоредици между славянския север и юг
    The dialectal parallels between the Slavic North and South.
    Autorzy:
    Антонова-Василева, Лучия
    Powiązania:
    https://bibliotekanauki.pl/articles/1854176.pdf
    Data publikacji:
    2021-12-10
    Wydawca:
    Poznańskie Towarzystwo Przyjaciół Nauk
    Tematy:
    dialectology
    phonetics
    nasalization
    Bulgarian language
    Slavic languages
    диалектология
    фонетика
    назализация
    български език
    славянски езици
    Opis:
    Докладът разглежда произношението на назални гласни като специфично фонетично явления, разпространено днес в южния и в северозападния дял на славянските езици. Разглеждат се примери за назализация в българските говори от различни части на българското езиково землище. Обсъждат се схващанията за произхода на назалите в славянските и в индоевропейските езици във връзка с въпроса за наличието на назализация в съседните на българските селища области, населени с носители на албански, арумънски и гръцки диалекти, в които са отбелязани фонетични явления, сходни със славянския назализъм.
    The paper considers the pronunciation of nasal vowels as a specific phonetic phenomenon prevailing in the Southern and NorthWestern parts of the Slavic language region. Examples of nasalization in the Bulgarian dialects from different parts where Bulgarian is spoken, have been considered. Conceptions about the origin of nasals in the Slavic languages and in the Indo-European languages are discussed in connection with the issue of nasalization in the neighbouring Bulgarian settlements, inhabited by speakers of Albanian, Aromanian and Greek dialects, in which phonetic phenomena similar to Slavic nasalisation have been noted.
    Źródło:
    Gwary Dziś; 2021, 14; 45-57
    1898-9276
    Pojawia się w:
    Gwary Dziś
    Dostawca treści:
    Biblioteka Nauki
    Artykuł
    Tytuł:
    Fałszywi przyjaciele tłumacza i jego wierni wrogowie w praktyce bułgarsko‑polskich tłumaczeń literackich
    Лъжливите приятели на преводача и неговите верни врагове в практиката на българо‑полския художествен превод
    Translator’s false friends and his true enemies in the practice of Bulgarian‑Polish artistic translation
    Autorzy:
    Karpińska, Hanna
    Powiązania:
    https://bibliotekanauki.pl/articles/486830.pdf
    Data publikacji:
    2014-10-01
    Wydawca:
    Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego
    Tematy:
    język polski
    język bułgarski
    języki bliskopokrewne
    przekład artystyczny
    homonimia językowa
    frazeologizm
    kompetencja językowa
    полски език
    български език
    близкородствени езици
    художествен превод
    междуезикова омонимия
    фразеологизъм
    езикова компетентност
    Polish language
    Bulgarian language
    closely related languages
    artistic translation
    interlinguistic homonymy
    phraseological unit
    linguistic competence
    Opis:
    Представените в заглавието проблеми се разглеждат от позицията на преводач-практик и са илюстрирани с примери от полски преводи на българска белетристика. Изтъква се, че за професионален преводач близостта на два езика представлява повече препятствие, отколкото улеснение. Разглеждат се различни видове лексикални апроксимати (лъжливи приятели на преводача) в съпоставка със съответните преводачески решения. Отчита се ролята на контекста и на текстовата дистрибуция на лексемите. Анализира се спецификата на фразеологизмите като обект на превод. Своеобразна група трудности представят тъй наречените от авторката „верни врагове на преводача”, към които се причисляват: проблеми породени от различията в граматическата система на двата езика (дистрибуция на предлозите; десемантизация на предлога; семантичната натовареност на двойното допълнение; спецификата на преизказаното наклонение; изобилието на местоименните форми) и субективни фактори свързани с творческото поведение на преводача (липса на необходим педантизъм; прояви на невнимание или умора; недостатъчна езикова и извънезикова компетентност). На края се изтъкват възможностите за принос на преводите и преводачите в развитието на българо-полската лексикография.
    Issues presented in the title are considered from the perspective of a practicing translator and illustrated with examples from the Polish translations of Bulgarian fiction. It is pointed out that for a professional translator the proximity of two languages, is more of an obstacle than a convenience. Different types of lexical interlinguistic homonyms (translator’s false friends) are viewed in comparison with corresponding translation solutions. The role of context and textual distribution of lexical units is highlighted. The specifics of phraseology as the object of translation is analyzed. A peculiar group of difficulties is generated by the so-called by the author „translator’s true enemies”, which include: problems caused by differences in the grammatical system of the two languages (distribution of prepositions; desemanticization of prepositions; the semantic load of double object, the specificity of the imperceptive mood, the abundance of pronominal forms) and subjective factors associated with creative behavior of the translator (lack of necessary pedantism; moments of inattention or fatigue, inadequate linguistic and extra-linguistic competence). In the end of the paper the possibility of translations and translators contributing in the development of Bulgarian-Polish lexicography is emphasized.
    Źródło:
    Przekłady Literatur Słowiańskich; 2014, 5, 1; 257-271
    1899-9417
    2353-9763
    Pojawia się w:
    Przekłady Literatur Słowiańskich
    Dostawca treści:
    Biblioteka Nauki
    Artykuł
    Tytuł:
    Семантични особености на глаголния префикс ув родопските диалекти на българския език
    Semantic features of the verb prefix y- in the Rhodopes dialects of the Bulgarian language
    Autorzy:
    Кочева, Ана
    Powiązania:
    https://bibliotekanauki.pl/articles/26850460.pdf
    Data publikacji:
    2022-12-22
    Wydawca:
    Poznańskie Towarzystwo Przyjaciół Nauk
    Tematy:
    verb
    prefix
    Rhodope
    dialects
    Bulgarian
    language
    глагол
    префикс
    родопски
    диалекти
    български
    език
    Opis:
    Въпросът за семантичното разграничаване на двата префикса у- и о- в общобългарски план (книжовен език и диалекти) най-общо е решаван така: представката о-, произхождаща от старобългарския предлог о (объ, обь), и днес означава ‘докосване до повърхността’ или ‘външно обхващане на предмета’, докато представката у- означава ‘място на действие’ или ‘действие, насочено към//или във вътрешността на предмета’, а също така и ‘центробежно действие от предмета’. В диалектите обаче най-вече поради фонетични причини, тези основни значения на префиксите често претърпяват промени. Ситуацията не е еднаква дори в самите родопски говори. В северните (предимно християнски) говори по-типична е наставката от лабиален тип (у-, о-), в южните (предимно българо-мохамедански) – от нелабиален тип (ạ или а).
    The issue of the semantic distinction between the two prefixes: у- and о- in the all-Bulgarian plan (literary language and dialects) is generally solved in the following manner: the prefix о-, originating from the old Bulgarian preposition о (об, обь) still denotes ‘touching the surface’ ‘or ‘ external coverage of an object’ while the prefix y- means ‘place of action’ or ‘action directed towards // or inside the object’, as well as ‘centrifugal action of an object’. In dialects, however, mostly for phonetic reasons, these basic meanings of prefixes often change. The situation is not the same even in the Rhodope dialects. In the northern (mostly Christian) dialects, the labial suffix (y-, o-) is more typical, in the south (mostly Bulgarian-Mohammedan) – of the non-labial type (ạ or a).
    Źródło:
    Gwary Dziś; 2022, 15; 119-126
    1898-9276
    Pojawia się w:
    Gwary Dziś
    Dostawca treści:
    Biblioteka Nauki
    Artykuł
      Wyświetlanie 1-5 z 5

      Ta witryna wykorzystuje pliki cookies do przechowywania informacji na Twoim komputerze. Pliki cookies stosujemy w celu świadczenia usług na najwyższym poziomie, w tym w sposób dostosowany do indywidualnych potrzeb. Korzystanie z witryny bez zmiany ustawień dotyczących cookies oznacza, że będą one zamieszczane w Twoim komputerze. W każdym momencie możesz dokonać zmiany ustawień dotyczących cookies