Informacja

Drogi użytkowniku, aplikacja do prawidłowego działania wymaga obsługi JavaScript. Proszę włącz obsługę JavaScript w Twojej przeglądarce.

Wyszukujesz frazę "Kovacheva, Adriana" wg kryterium: Autor


Wyświetlanie 1-7 z 7
Tytuł:
Фантазмите за България в някои полски репортажи от втората половина на ХХ век
Autorzy:
Kovacheva, Adriana
Powiązania:
https://bibliotekanauki.pl/articles/681565.pdf
Data publikacji:
2018
Wydawca:
Uniwersytet Marii Curie-Skłodowskiej. Wydawnictwo Uniwersytetu Marii Curie-Skłodowskiej
Tematy:
reportage, censorship, literature of socialism, the image of the Other, Polish-Bulgarian literary contacts, orientalism
reportaż, cenzura, literatura drugiej połowy XX wieku, polsko-bułgarskie kontakty literackie, orientalizm
Opis:
The reportages analyzed in the article are interpreted as texts that illustrate the ways in which knowledge about socialist countries in the era of increasing censorship is shaped. The main purpose of the article is to present how the authors of the reportages reproduce colonial discourse, replacing the ideological fiction of a colonizer with fiction, created for the sake of the totalitarian state.
Fantazmaty o Bułgarii w niektórych polskich reportażach z drugiej połowy XX wiekuAnalizowane w artykule reportaże są rozpatrywane jako teksty, które ilustrują sposoby kształtowania wiedzy o państwach socjalistycznych w dobie nasilającej się cenzury. Ukazano w nim w jaki sposób autorzy reportaży reprodukują dyskurs kolonialny, zastępując ideologiczną fikcję kolonizatora fikcją, stworzoną na użytek państwa totalitarnego.
Źródło:
Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie; 2018, 7
2449-8297
Pojawia się w:
Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie
Dostawca treści:
Biblioteka Nauki
Artykuł
Tytuł:
Paradoksy antologizacji poezji polskiej w przekładach na język bułgarski
Парадокси на антологизацията на полската поезия на български език
The Paradoxes of Polish Poetry’s Anthologising in Bulgarian Language Translations
Autorzy:
Kovacheva, Adriana
Powiązania:
https://bibliotekanauki.pl/articles/486721.pdf
Data publikacji:
2013-07-01
Wydawca:
Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego
Tematy:
antologia
antologizacja
historia tłumaczeń
bułgarska poezja współczesna
stereotypy w recepcji
антология
антологизация
история на превода
съвременна българска поезия
стереотипи в литературната рецепция
anthology
anthologising
translation history
bulgarian contemporary poetry
stereotypes in literary reception
Opis:
В настоящата статия разглеждам два парадокса, свързани с редакцията на антологията Съвременни полски поети, които са свързани със съществуващите сред българските читатели и изследователи-специалисти стереотипи за полската поезия. Първият е свързан с утвърждаването на приетия още от Боян Пенев в неговата антология от 1921 година модел на въобразения читател, който ограничава възможностите за сравнителен прочит на предлагания материал. Вторият парадокс е несъответствието между декларираното в увода на антологията желание да се изяснят взаимовръзките между литературните явления от периода преди и след Втората световна война и действителното премълчаване на ролята на авангарда за развитието на полската поезия. Този парадокс е предизвикан от опита да се наложат стереотипизирани представи за поетиката и идеологията на литературния авангард като историческо яваление.
This article explores two paradoxes related to the concept of the Anthology of Contemporary Polish Poets that are associated with stereotypes about Polish poetry which exists amongst Bulgarian readers and researchers. The first paradox is related to the establishment of a model of the reader, introduced by Boyan Penev in his anthology from 1921, which limits opportunities for comparative reading of the proposed anthologized material. The second paradox is the discrepancy between the statements made in the introduction to the anthology that the relationships between literary phenomena of the periods before and after the Second World War will be clarified and elaborated and the actual omission of the role of the vanguard in the development of the Polish poetry. This paradox is caused by attempts to impose stereotyped notions of poetics and ideology of the literary avant-garde in the time the anthology was published.
Źródło:
Przekłady Literatur Słowiańskich; 2013, 4, 1; 208-223
1899-9417
2353-9763
Pojawia się w:
Przekłady Literatur Słowiańskich
Dostawca treści:
Biblioteka Nauki
Artykuł
Tytuł:
Bibliografia przekładów literatury polskiej w Bułgarii w 2014 roku
The bibliography of translations of Polish literature in Bulgaria in the year 2014
Autorzy:
Kovacheva, Adriana
Powiązania:
https://bibliotekanauki.pl/articles/486846.pdf
Data publikacji:
2016
Wydawca:
Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego
Tematy:
bibliografia
bibliography
Opis:
Bibliografia przekładów literatury polskiej w Bułgarii w 2014 roku, obejmująca przekłady książek i przekłady opublikowane w czasopismach.
The bibliography of translations of Polish literature in Bulgaria in the year 2014 which includes translations of the books and translations in periodicals.
Źródło:
Przekłady Literatur Słowiańskich; 2016, 7, 2; 201
1899-9417
2353-9763
Pojawia się w:
Przekłady Literatur Słowiańskich
Dostawca treści:
Biblioteka Nauki
Artykuł
Tytuł:
Obraz Turka osmańskiego — między mitem, historią a przekładem (na marginesie dwóch powieści historycznych Wery Mutafczijewej)
Образът на Османеца — между мита, историята и превода (за два исторически романа на Вера Мутафчиева)
Representations of Ottoman Turks — between myth, history and translation (about two historical novels of Vera Mutafchieva)
Autorzy:
Kovacheva, Adriana
Powiązania:
https://bibliotekanauki.pl/articles/487104.pdf
Data publikacji:
2011-01-01
Wydawca:
Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego
Tematy:
Vera Mutafchieva
mit
historia i przekład
myth
history and translation
Opis:
.В настоящата статия са поставени два основни проблема. Първият е свързан със ситуирането на повествователната стратегия на представяне на османеца в романите "Случаят Джем" и "Последните Шишмановци" в рамките на българския исторически и литературен контекст от 60-те и 70-те години на ХХ век. Образите на мюсюлманите и турците в историческите романи на Вера Мутафчиева не могат да бъдат разглеждани без контекста на възрожденската и фолклорна традиция на представяне на османските турци. В така начертаните аналитични контекстови полета се очертават три важни конфликтогенни теми, чиeто пресъздаване може да послужи като критерий за оценка на полския превод на романа "Случаят Джем" — темата за Изтока и Запада, темата за многоетничността в Османската империя и темата за българските стереотипи за турците, исляма, за епохата на османско управление и за собствената национална идентичност. Вторият засяга полския прочит на горепосочените романи на Мутафчиева, изразен в превода. Анализът на някои значими детайли показва, че в полската езикова версия образът на османските турци не следва акцентите на оригинала и елиминира неговите локални начения, а следователно — нивелира заложените в него ключови за интерпретацията му конфликти и противоречия.
This paper raises two main questions. The first one is how to situate the strategy of representation of Ottoman Turks in historical novels of Vera Mutafchieva "The Djem Affair" and "The Last Shishmans" in the frames of bulgarian historical and literary context of the ‘60s and ‘70s of the 20th century. It is not possibile to describe this strategy without reference to the impact of folklore and nineteenth century tradition of representing the Muslims and Turks. In this context fields three themes that causes conflicts are distinguished and their interpretation in the translation of the novel could be used as a criterium for the translation’s evaluation. These themes are the notion of East and West, the topic of multiethnicity in Ottoman Empire and bulgarian stereotypes of Turks, Islam and national identity. The second question is how the Polish translator interpreted above mentioned historical novels of Mutafchieva. The analysis of some important details shows that the polish translation of "The Djem Affair" do not follow original emphases and thus eliminate some local meanings of the novel, which means that it obliterates some of its key conflicts and contradictions.
Źródło:
Przekłady Literatur Słowiańskich; 2011, 2, 1; 61-79
1899-9417
2353-9763
Pojawia się w:
Przekłady Literatur Słowiańskich
Dostawca treści:
Biblioteka Nauki
Artykuł
Tytuł:
Афективното естество на реализма – за не-човешките субекти в прозата на Вилхелм Мах
The Affective Nature of Realism – on Non-Human Subjects in Wilhelm Mach’s Prose
Autorzy:
Kovacheva, Adriana
Powiązania:
https://bibliotekanauki.pl/articles/2046618.pdf
Data publikacji:
2021-11-27
Wydawca:
Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu
Tematy:
realism
affect
ecocriticism
Blaga Dimitrova
Wilhelm Mach
реализъм
афект
Блага Димитрова
Вилхелм Мах
Opis:
Статията разглежда мястото на творчеството на Вилхелм Мах през 60-те години на ХХ век в полската проза, когато се смята, че романът има основно познавателни цели. Мах не се противопоставя пряко на тази тенденция, но основният проблем, който го интересува, е какво превръща литературата в преживяване. Статията проследява развитието на този въпрос в творчеството на писателя, съсредоточавайки се върху епизоди и фрагменти от неговата проза, в които са описани мъчения и убийства на домашни животни. Тези сцени показват основните механизми за предаване на афекти в прозата на Мах. Техният анализ показва, че според писателя литературата работи тогава, когато е в състояние да предаде афекта и да създаде условия за неговото пълно изразяване. Поставена е хипотезата, че афективният реализъм, който търси Мах, може да бъде четен като контекст и контрапункт за прозата на Блага Димитрова.
The article examines the problem of the special place occupied by the prose writer Wilhelm Mach in the Polish literary field in the 1960s, when it was suggested that the novel had mainly cognitive functions. Mach does not openly oppose this tendency, but his work is concerned with the question what makes literature an experience. The article traces the development of this problem in Mach’s work, focusing on novel scenes and episodes of killing or torturing domestic animals in which the writer’s mechanism for depicting affects plays a key role. Their analysis shows that, according to Mach, a literary work works when it transmits affects and demonstrates the ultimate possibilities for their expression. The article tests the hypothesis that Wilhelm Mach’s search for affective realism can be seen as a counterpoint and context to Blaga Dimitrova’s fiction.
Źródło:
Poznańskie Studia Slawistyczne; 2021, 21; 127-139
2084-3011
Pojawia się w:
Poznańskie Studia Slawistyczne
Dostawca treści:
Biblioteka Nauki
Artykuł
Tytuł:
Przyjaźń (nie)doskonała w polsko- -bułgarskiej korespondencji Wilhelma Macha i Dymitra Dobrewa
(Im)perfect friendship in the Polish-Bulgarian correspondence of Wilhelm Mach and Dimitar Dobrev
Autorzy:
Kovacheva, Adriana
Powiązania:
https://bibliotekanauki.pl/articles/1040992.pdf
Data publikacji:
2019-11-05
Wydawca:
Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu
Tematy:
Polish-Bulgarian literary contacts
Wilhelm Mach
biography
Dimitar Dobrev
communist-era literature
studies of epistolography
Opis:
The article presents Dimitar Dobrev’s perspectives on the literary work of Wilhelm Mach and his understanding of his friendship with the Polish author. The arguments are mainly based on forgotten materials documenting the relationship between Dobrev and Mach. The most interesting aspects of the friendship between the writers are those causing conflicts and misunderstandings. The authors disagree over the definition of realism and the role of literature in the contemporary world, and those differences are intensified by Dobrev’s and Mach’s opposite comprehension of the ideals of a socialist society. The paper’s main topic is how the discrepancies between Mach and Dobrev influence their style and – particularly in Mach’s case – how they affect his experimental prose. The disagreements between the writers are both frustrating and inspiring for them as authors and they also distort the perception of Mach’s work as presented for his Bulgarian readers in Dobrev’s essays.
Źródło:
Poznańskie Studia Polonistyczne. Seria Literacka; 2019, 35; 343-368
1233-8680
2450-4947
Pojawia się w:
Poznańskie Studia Polonistyczne. Seria Literacka
Dostawca treści:
Biblioteka Nauki
Artykuł
Tytuł:
Dora Gabe i Anna Kamieńska — dialogi poetyckie
Дора Габе и Анна Каменска — поетически диалози
Dora Gabe i Anna Kamienska — poetic dialogues
Autorzy:
Kovacheva, Adriana
Powiązania:
https://bibliotekanauki.pl/articles/486981.pdf
Data publikacji:
2012-10-01
Wydawca:
Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego
Tematy:
poezja bułgarska
strategie tłumaczenia
recepcja
tłumaczki
gender and przekład
Българска поезия
преводaчески стратегии
ресептивни модели
преводачки
gender и превод
Bulgarian poetry
translation strategies
models of literary reception
women translators
gender and translation
Opis:
В настоящата статия поетическият диалог между двете поетеси и прeводачки е представен като разговор за майката — майката на жената като извор на нейното творчество. От тази гледна точка преводаческата практика на Дора Габе е описана като „модел на палимпсеста”, защото дава възможност за разширение на родния език така, че той да помести чуждия, а замазването на полския поетически текст е съпътстван с неговото наси¬щане със собствени творчески сили. Тази преводна стратегия разбива стила на рецепция на полската поезия в България, налаган от Боян Пенев, превъзмогва нейните асиметрии, в които полската поетика винаги е виждана като доминираща. По-нататък преводите, направени от Блага Димитрова и Светла Гюрова са представени като продължение на па¬лимпсестовите преводни практики, предложение от Дора Габе.
In this article poetic dialogues between the women poets and translators are represented as a conversation about the mother who is an inspiration for their artistic creativity. From this point of view the translation practice of Dora Gabe is described as palimpsest, because it gives the op-portunity for the language to expand so there is place for another, foreign language in its boundaries. In the process of erasing of the Polish source-text, the Bulgarian target-text is being fulfilled with translators’ creative energies. This translation strategy disrupts the stereotypical reception model of Polish poetry in Bulgaria, popularized by Boian Penev. It overcomes its asymmetrical patterns. Svetla Gurova’s and Blaga Dimitrova’s translations are analyzed as continuation of the palimpsest translation model, introduces by Dora Gabe.
Źródło:
Przekłady Literatur Słowiańskich; 2012, 3, 1; 219-233
1899-9417
2353-9763
Pojawia się w:
Przekłady Literatur Słowiańskich
Dostawca treści:
Biblioteka Nauki
Artykuł
    Wyświetlanie 1-7 z 7

    Ta witryna wykorzystuje pliki cookies do przechowywania informacji na Twoim komputerze. Pliki cookies stosujemy w celu świadczenia usług na najwyższym poziomie, w tym w sposób dostosowany do indywidualnych potrzeb. Korzystanie z witryny bez zmiany ustawień dotyczących cookies oznacza, że będą one zamieszczane w Twoim komputerze. W każdym momencie możesz dokonać zmiany ustawień dotyczących cookies